9.Критерии за биомеханична целесъобразност на движенията

Рационалното използване на законите на механиката на базата биологичните качества на двигателния апарат на човека определят най-целесъобразната техника на спортното упражнение. Девизът „sitius, altius, fortius” установява областите, в които трябва да се насочат усилията на научните изследвания. В случаите, когато спортистът трябва да развие максимална мощност срещу съпротивлението на средата, изразходвайки в най-висока степен енергията си на преден план излиза изискването за ефективното оползотворяване на ресурсите съхранени в организма на спортиста. В други случаи преобладаващи за ефективността на двигателната дейност са качествата координация и точност съчетани с навременното използване на вътрешните и външни сили възникващи при взаимодействието с опората.

9.1.Критерий за импулса на силата спрямо ефективността на двигателната дейност

             При подготовката на спринтьори в беговите лекоатлетически дисциплини от значение е формата на импулса на силата вложена от спортиста при бягането. След стартиране състезателят се изтласква от стартовото блокче от позиция - нисък старт. Спринтовите бягания се характеризират с преимуществена фаза на оттласкване заради ниско разположения ОЦТ-амплитудите на силата в предно.задно направление е двойно по-висока на 5 метра от старта спрямо тази на 15 метра. Вертикалното усилие е приблизително два пъти по - ниско от стойността му 15 метра след старта. Впоследствие след изправянето на спортиста и разгъването на кинематичната верига, ОЦТ заема положението, при което спортистът пробягва останалата част от състезателната дистанция. Това променя формата на импулса на вертикалното усилие и в него се появяват два ясно разположени максимума отговарящи на амортизационното усилие при стъпването на предния крак върху пистата и последващото оттласкване. Спринтьорите с висока квалификация се стремят да намалят ударното натоварване, което възниква срещу посоката на бягане и намалява скоростта. Като пряк резултат от амортизационното натоварване се появява колебание във вертикала на ОЦТ, което е минимално при добра амортизация на стъпващия крак и значително колебание на ОЦТ при спринтьорите с по-ниска квалификация. Нарастването на амплитудата на вертикално колебание на ОЦТ снижава средната скорост на бягане. Очевидно е, че основната работа за преодоляване на дистанцията, отговаряща на вложената енергия принадлежи на бягането в средната и финалната част. Затова е важно да се запази висока и постоянна стойност на моментната скорост на бягане. На фиг. 74 и фиг.75  са показани примерни графики на вертикалните компоненти на импулса опорната реакция - на 5 метра от старта и на 15 метра от него .

Фиг.74                                                     Фиг.75

      Импулс-5 метра от старта            Импулс-15 метра от старта

 

Фиг. 76 Графика на надлъжните усилия

На фиг. 76 е показана примерна графика на надлъжните усилия. Моментът t2  разделя амортизационното от оттласкващото усилие в предно-задно направления. Отрицателната компонента съответства на амортизационното усилие, а положителната – на оттласкващото усилие. От значение за преодоляване на състезателната дистанция е формата на импулса. Амплитудата на вертикалното усилие преобладава значително спрямо хоризонталното по стойност и се различава значително по форма. При упражнението прав удар във футбола, от голямо значение за постигане на максимална скорост на удара на маховия крак, футболистът трябва да изпълни значителен импулс на амортизация върху опорния крак. От проведени изследвания се установява, че между скоростта на топката и силата на амортизация има значима корелационна връзка. При изпълнение на удара по топката, усилието трябва да се разпредели за по-продължително време (меко посрещане на опорната плоскост).