Статиката е раздел от динамиката, който разглежда случаите, при които резултантната на външните сили, действащи върху дадено тяло е равна на нула.

F1 + F2 + F3 + ……. + Fn = 0

Център на тежестта на тялото

При действие на външна сила върху тяло има точка, в която се приема, че е вложена цялата маса на тялото. Тази точка се нарича център на инерцията или център на масата. Тя съвпада с центъра на тежестта на тялото (ОЦТ). Точката се движи така, както се движи цялото тяло, ако тялото е твърда постоянна форма. Когато се разглежда човешкото тяло, се забелязва, че то е съставено от отделни звена, които извършват ротационни и постъпателни движения, ограничени от ставните центрове. Най- характерната особеност на ОЦТ на човека, е че той се намира в непрекъснато движение дори в покой вследствие  на физиологичните процеси дишане и кръвообръщение. При изменение положението на тялото и неговите сегменти ОЦТ изменя положението си. В някои пози (висок старт в бяганията) и в някои пози в гимнастиката може да напусне тялото, но не повече от 10-12 см. Височината на ОЦТ при различните хора варират в зависимост от много фактори като  например пола, възрастта и телосложението. При взаимното изменение на разположението на частите на тялото и най-вече при извършване на движение с максимална амплитуда  местоположението на ОЦТ се изменя значително (Фиг. №). При мъже с нормално телосложение при изправен стоеж, ОЦТ се разполага анатомично средно 15 мм зад предно долния край на тялото на V поясен прешлен. При жените ОЦТ се разполага малко по-ниско, средно 55 мм напред от предно долния край на І кръстен прешлен.

Положение на ОЦТ при различни положения на тялото

Методите за определяне на ОЦТ  са аналитичен и графичен метод

 

Определянето на ОЦТ по аналитичния метод се извършва по следния алгоритъм:

1.     Определяне на частни центрове на тежестта (ЧЦТ) на отделните звена на кинематичната верига на определена спортна поза (най-често се работи на фото,кино или видеоизображение).

·        Измерваме дължината на надлъжната ос в мм за всеки сегмент поотделно и я умножаваме със съответния коефициент на звеното – (К) - показани на фигурата като числови стойности надписани близо до надлъжната ос. Полученото разстояние в мм нанасяме от проксималния към дисталния край по надлъжната ос (от вътрешния към тялото ставен център към външния) и получаваме положението на ЧЦТ.

Определяне на ОЦТ по аналитичен метод

В резюме аналитичният метод представлява намиране на частните центрове на тежестта ЧЦТ и измерване на координатите им(X,Y). След това тези координати се записват в таблица, която изчислява по формула координатите на общия център на тежестта ОЦТ.

При графичния метод се получават центрове на тежестта чрез обединяване на съседните частни центрове на тежестта с линия и пропорционално деление на линията по формула и така се прави до съединяване на ЧЦТ на всички сегменти от тялото.

Сили на еластична деформация

От гледна точка на механиката телата са деформируеми и твърди (абсолютно нееластични). 

      Тялото е деформируемо ако променя формата и геометричните си размери под въздействие на приложената сила. След прекратяване на действието на силата деформируемото тяло възстановява своята форма, ако е абсолютно еластично,  или запазва деформацията до известна степен, ако е реално еластично. Твърдото тяло не се деформира под въздействието на сила до определена стойност зависеща от материала изграждащ тялото. Размерите и формата му се запазват постоянни, т.е. разстоянието между две произволни точки от тялото не се променя. Понятието твърдо тяло е идеализирано понятие, защото всички известни материали са недеформируеми до определена граница и се деформират под въздействието на сила надвишаваща прага на деформируемост.

Твърдо тяло                    Деформируемо тяло

Телата се разделят на абсолютно еластични, абсолютно нееластични и реално еластични. Абсолютно еластични са тези, които възстановяват напълно първоначалната си форма след преустановяване на взаимодействието им. Деформацията е линейно зависима до определена стойност на силата. 

Приложена сила спрямо удължаване

            Това отговаря на абсолютна еластичност до определен праг на действащата сила. При преминаването му, деформацията (промяната на линейните размери) вече не отговаря пропорционално на приложената върху тялото сила. Примери за абсолютно еластични тела са топките използвани в тениса, футбола, баскетбола, футбола, волейбола, хандбала. Без еластичното възстановяване на формата им не е възможно провеждането на нормално спортно състезание. Абсолютно еластични са прътът за овчарски скок, ските, копието и др.

По своите механични свойства, костите са високо еластични материали. Те имат голям модул на линейна деформация, а границата на якост е близо до границата на издържливост. Костите като главен елемент на опорно - двигателния апарат на човека и животните имат голямо механично натоварване, както от собственото си тегло, така и от мускулните усилия при движенията. Те са подложени на деформации от най - разнообразен род. Например – свиване, огъване, опъване и др. Ако натоварването на елементите на опорно – двигателния апарат създава в тях напрежения, които са по - големи от границата на якост , настапват разрушения във вид на счупване или разтягане на вразки. Строежът на костите е приспособен към натоварванията, на които те са подложени. Съединително - тъканната основа – колагеновите нишки, осигуряват еластичност, а фосфорните и калциевите соли – твърдост и здравина. Деформацията на костите се подчинява на закона на Хук. Съобразно с този закон дългите кости на крайниците, които са подложени предимно на деформация при огъване в областта на неутралния слой, са кухи и имат спонгиозна структура. Това им осигурява нужната здравина при минимално тегло. счупването на костите на гръбначния стълб може да се причини от силен физически удар, като например спортна травма или автомобилна катастрофа. Освен това пациентите може да страдат от стрес фрактури1, които са малки пукнатини, видими при рентгеново изследване, които могат да бъдат много болезнени. Счупване на прешлени може да се получи и вследствие на остеопороза.1 Остеопорозата е заболяване, което засяга хората в по-напреднала възраст и се характеризира с влошаване на плътността и качеството на костите, в резултат на което се увеличава вероятността от счупвания.

Падане на строително скеле

В зависимост от условията, при които настъпва падането, се различават пряко и последователно падане.

Прякото падане представлява еднократен удар на тялото върху подлежащата повърхност, а при последователното падане тялото се удря от междинна площадка или предмети, разположени на различна височина. Падането бива и свободно и несвободно. При свободното падане от строително скеле тялото пада самостоятелно, а при несвободното - заедно с някакъв предмет. Морфологичните особености и тежестта на уврежданията, получени в резултат при падане от високо, зависят от следните фактори: височината на падането; мястото на удара на тялото върху терена; особеностите на повърхността, върху която пада тялото; възрастта на пострадалия и масата на тялото му; паднало ли е тялото направо на терена или при падането от строителното скеле се е удряло в издадени конструкции или предмети или такива, оказващи омекотяващо действие; наличието на облекло (тънко, дебело). От многото фактори определящи са най-вече височината на падане и положението на тялото в момента на удара. Височината определя тежестта на травмата, а от мястото на съприкосновение на тялото с терена зависят локализацията и морфологичните особености на възникналите увреждания. Уврежданията при падане от строително скеле могат да бъдат разделени в две групи: характерни и нехарактерни. Характерните признаци, които се наблюдават при прякото свободно падане, са: несъответствие между външните увреждания и тези във вътрешните органи, т.е. травмите на вътрешните органи са тежки, а външните са незначителни; наличие на добре изразени признаци на сътресение на тялото; едностранност на уврежданията и образуване на такива едновременно в много, нерядко във всички части на тялото и др. При несвободното падане се получават увреждания и при падането от предмет на предмет, а също и от предметите, с които е паднало тялото. Нехарактерните увреждания са: охлузвания; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания; фрактури или други увреждания, получени от удари в предмети в процеса на падането или в резултат на особеностите на местопроизшествието. При падане на главата се образуват многофрагментни счупвания на костите на черепа. Често се срещат и компресионните и отломъчните счупвания на гръбначния стълб, особено в шийната област. При падане на краката обикновено се получава симетричност на външните и костните увреждания: кръвонасядания и разкъсно-контузни рани в областта на петите; деформация на глезенните стави; счупване костите на ходилата; симетрични счупвания на костите на долните крайници; счупване на шийката или втикване на главата на бедрената кост в ацетабулума; компресионни счупвания на телата на гръбначните прешлени, най-често на границата между гръдната и поясната област; счупвания на ребра в местата на прикрепянето им за гръбначния стълб. При падане на ръцете могат да се получат деформации в гривнените стави; двойни счупвания на предмишниците; на мишниците; на клюновидния израстък на лопатките; на ключиците и др. При падане на седалището се наблюдава счупвания на опашната кост; на таза; компресионни счупвания на телата на прешлените.

При падане по гръб се получават масивни кръвонасядания в меките тъкани по гърба, кръстната и седалищната област; отслояване и смазване на подкожната мастна тъкан с образуване на големи джобове, напълнени с кръв; надлъжни счупвания на тилната кост; контузия на челните и слепоочните дялове; счупване на телата и дъгите на прешлените; на лопатките; двустранни счупвания на ребрата по задната линия; счупвания на кръстната кост и разкъсване на кръстно-хълбочните стави; вертикални счупвания на ацетабулума; увреждания на лакътните стави и др.

Уврежданията на вътрешните органи при падане от строително скеле са доста характерни и са резултат от сътресението на тялото в момента на удара. Образуват се кръвонасядания и разкъсвания в медиастинума; хилуса на белия дроб; напречни напуквания и разкъсвания по хода на аортата и на магистралните съдове по долните крайници; откъсване на сърцето в основата му от аортата; разкъсвания и откъсвания на тъкани, обкръжаващи и прикрепващи паренхимните органи (черен дроб, слезка и др.); разкъсвания на червата; кръвоизливи в местата на прикрепяне на ребрата към гръбначния стълб и др. От удара с голяма сила при падането може да настъпи разкъсване на сърцето, разкъсване и смачкване на черния дроб, слезката и бъбреците. Падането на строителното скеле е т.нар. падане от собствен ръст. При падането външните увреждания се локализират най-често по лицето, отстрани или отзад по главата. Наблюдават се счупвания на горни и долни крайници, сътресение или натъртване на мозъка, рядко разкъсване на вътрешни органи. Най-типични увреждания се образуват при падане върху тилната област: меките тъкани там са кръвонаседнати; нерядко се установява фрактура на тилната кост; рядко има натъртване на малкия мозък. При падане върху страничната част на главата се образуват пукнатини в слепоочните кости. Паданията върху челната област са по-редки и се изразяват с увреждания в мястото на удара.

·