БИОМЕХАНИКА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ КАЧЕСТВА

Двигателните способности на човека условно се определят като двигателни (физически) качества. Основните двигателни качества на човека са: бързина, мускулна сила, издръжливост, гъвкавост, ловкост. Тези качества определят неговата физическа работоспособност. При развиването имсъществуват общи закономерности, тъй като всички те са функция на нервно мускулния апарат на човека. Тяхното проявление се обуславя от редица общи биологични закономерности, системи и функции на човешкия организъм. В ежедневния живот и в спортната дейност на човека, отделните двигателни качества имат различна форма на проявление и редица специфични особености. Бързината е способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота, в продължение на минимален, за дадените условия, период от време. В практиката съществуват три форми на бързината: бързина на двигателната реакция, преодоляване на определени разстояния за възможно най кратък период от време и изпълнение на често повтарящи се циклични движения. Бързината на двигателната реакция намира приложение при стартирането на различни двигателни действия при реагирането на футболна топка. Установено е, че системната спортна дейност скъсява времето на двигателната реакция например времето на двигателната реакция на хора, които не се занимават с физически упражнения е 0,25 от сек., а при спортуващи около 0,15 от сек. Следващото проявление на бързината се изразява в способността на човека, с отделни части на тялото, да изминава определено разстояние за най кратък промеждутък от време. Към третата форма на проявление на бързината максималната честота на движенията спадат: цикличните движения, които се срещат при бягане, колоездене, плуване и други. Бързината, във всичките нейни форми на проявление, зависи от нервните процеси (от взаимната смяна на възбуждане и тормозене), функционалното състояние на анализаторите, скоростта на обменните процеси, силата и еластичността на мускулите. От биохимична гледна точка бързината зависи от съдържанието на аденозин трифосфат в мускулите, от скоростта на неговото разграждане, а също така и от ресинтеза.Възрастовото развитие и изменение на бързината са били изучавани от редица спортни педагози, физиолози и психолози. Установено е, че възрастовият период 9 12 г. е най благоприятен за нарастване на бързината. Във възрастов аспект развитието и изменението на честотата на крачката при максимално бързо бягане показва, че темпът, както при момчетата, така и при момичетата достига най високи стойности към 10 годишна възраст, след което рязко спада. Характеристика. Бързината се определя като способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в продължение на минимален, за дадени условия период от време. Тя е комплексно качество, което включва в себе си три форми:

1. Бързина на двигателната реакция - представлява латентното време от появяването на даден сигнал (светлинен, звуков, тактилен) до началото на ответното действие. Намира приложение при стартирането в леката атлетика, плуването, ските и други.

2. Скоростта на едининичното движение се изразява в способността на човека с отделни части на тялото да изминава определено разстояние за възможно най-кратко време. Например бърз удар при тенис на маса, крайното усилие при хвърлянето, разгъването на долните крайници при подскоците и други.

3. Максимална честота на движенията - присъща е за цикличните движения, които се срещат при бягането, плуването, ските и други. Когато тази способност е добре развита, темпът на движение може да се увеличи значително, създават се условия за по-ефективно изпълнение. Характерно за тези форми на бързина е, че те до голяма степен са независими една от друга. При различните физически упражнения се наблюдава най-често комплексно проявление на бързината като скорост за придвижване. При бягането на къси разстояния например, тя се определя от бързината на реакцията, бързината на отделните движения и от честотата на крачките.

financ1

По бързите темпове на развитие на бързината на децата в сравнение с по възрастните се обяснява с по голямата пластичност и подвижност на нервните процеси на подрастващия организъм. Различни органи и системи на 9 11 годишни  деца се приспособяват добре към скоростните упражнения. Погрешно е да се счита, че съществуват универсални средства и методи за едновременно развиване на всички форми на проявление на бързината. Спортно педагогическият опит показва, че за повишаване на бързината най целесъобразно е да се използва повторният метод, при който упражненията се изпълняват с максимални усилия, но леко, свободно, без излишно напрежение. За развитие на бързината в спортно педагогическата практика се използват следните упражнения и методи:

упражнения с облекчени уреди, противник и ситуация тук се отнасят средствата, с помощта на които по високата скорост се реализира за сметка на намаляване на съпротивлението при подвижните спортни игри чрез игра на игрище с намалени размери, с по малка топка и с по слаб противник. Изпълнение на упражненията със съкратена амплитуда на движенията това средство намира приложение в дисциплините с циклична структура. С помощта на бягане с учестена крачка подрастващите усъвършенстват нервно мускулната координация, което обезпечава бързата смяна на движенията на съкращаване и отпускане на мускулите. Създаване на облекчена обстановка за изпълнение на упражнения, с помощта на странични (външни) фактори. Този метод намира приложение също за развиване на цикличните движения и е известен в следните варианти: Установено е, че при групови спортове подрастващите полагат максимални усилия, за да постигнат по голяма честота на движението. Тези упражнения създават условия за повишаване на емоционалното състояние на занимаващите се. Игровият и състезателният методи имат голямо стимулиращо значение за проявяване на бързината, а упражненията за бързина трябва да се прилагат в началото на урока, когато организмът е най отпочинал.

Image result for двигателни качества на човека

Мускулната сила характеризира способността на човека да преодолява или да противодейства на външно съпротивление. При оценяване на величината на мускулните усилия се използват термините абсолютна сила и относителна сила. Абсолютната сила е пределното максимално усилие, което човекът може да развие в даден режим на работа, а относителната сила е реализирана от усилие отнесено към 1 кг. от телесното тегло.

Image result for двигателни качества на човекаImage result for двигателни качества на човекаImage result for двигателни качества на човека

В непосредствената учебна работа, силовите упражнения се делят на общи и специални. От анатомо физиологична гледна точка величината на мускулното напрежение зависи от няколко фактора: от големината на напречното сечение на мускула; от анатомическата структура на мускула; от нервно мускулната регулация. Данните от редица изследвания показват, че във възрастовия период 7 17 г. мускулната сила има непрекъснато възходящо, но неравномерно развитие. До 10 та година мускулната сила на детето постепенно нараства. Към 11 та темпът на нарастване се повишава, като през пубертетния период той достига най високи стойности. Най интензивният период на мускулна сила, през посочените възрасти, се обяснява с благоприятните аморфо функционални и биологични промени съпътстващи пубертетния период на подрастващия организъм. Относителната мускулна сила на 13 14 годишните момчета е близка до тази на възрастните, а също така силата на 13 14 годишните момичета е равна на силата на 50 55 годишна жена. Методът на повторните усилия представлява неколкократно повдигане или преодоляване на различни по тегло утежнения или съпротивления. С този метод най добре се развива мускулната сила с взривен характер. Като разновидност на метода на повторните усилия се явява заниманието, при което има изпълнение на силовите упражнения до отказ, т. е. преодоляване на малко или ниско съпротивление до настъпване на значителна умора или отказ. Според известния силов експерт Юри Верхошански експлозивната сила може да бъде дефинирана като комбинация от стартова сила, сила на ускорение и абсолютна сила. Повечето от спортуващите имат проблеми с поне един от трите базови типа при изпълнение на движенията, които се стремят да подобрят, заради слаби звена в двигателните вериги.

Стартовата сила е типът сила, необходим за рязко ускорение на тежестта, която е в покой. Съгласно законите на Нютон при повдигането освен тежестта на щангата, налице е и инерционната сила, добавяща се към тежестта на щангата и забавяща движението. Ако желаете да се увеличи стартовата сила, залага се на упражнения, при които може да се почива между повдиганията при стремеж за максимално развитие на стартовата сила.

Ускоряваща сила се нарича онази сила, която позволява на един атлет да увеличи скоростта на движение по време на движение. Това е наличието на инерционно ускорение на лоста при движението на щангата нагоре и зависи от индивидуалните възможности на спортиста. Типично за добрите атлети, които го изпълняват, е способността им рязко да увеличават скоростта на щангата, в сравнение с бодибилдинг ориентираните състезатели. Ако един атлет може да извърши избутване на щанга от лег за 0.8 секунди, а друг е способен да го направи за 0.4, то видно е, че първият има недостиг на ускоряваща сила. За да се развие ускоряваща сила в движението, най-добре е ориентирането към комбинирана методика на изокинетична и изометрична тренировка.

Тренировки за експлозивна сила

Реактивната сила е специфичен тип, който се генерира вследствие на комбинация от неврологична и физиологична реакция, генерирани в мускулатурата по време на високоинтензивни и високоскоростни натоварвания.

При рязко свиване на мускулите, последвано от рязко отпускане, се активира осев мускулен рефлекс, при който мускулите антагонисти се съкращават неволно. В процеса на извършване на дадено упражнение към неволевото свиване се прибавя и волевото и така крайният резултат е подобрено постижение. Пример за поява на реактивната сила са сложни движения, включващи съвместна работа на мускули с противоположни функции. За любителите най-познато е спринт бягането, при което реактивната сила се генерира малко след началото на спринта.Трябва да се избират многоставни пред едноставни движения, тък като в реалността силата е резултат не от големи и добре сложени мускули, а вследствие на оптимално синхронизирана работа между отделни мускулни групи в двигателни вериги: бутащи, дърпащи, повдигащи, гребящи, свиващи и разгъващи.

Изометричните натоварвания, комбинирани с плиометрични упражнения, могат да доведат до по-добър нервномускулен контрол, който да повиши ефикасността на изпълнението и така да подобри крайните показатели при реактивната сила. Изокинетичното натоварване е единственият подход за генериране на ускоряваща сила. Използват се изокинетични тренажори, велоергометри и др. Съпротивлението на ластиците и пружините нараства линейно, ето защо те могат да поемат ускорението, което мускулите генерират за развиване на ускоряваща сила и така в края на аплитудата нервната система се намесва по-слабо в качеството си на защита.

Кръгова тренировка за бързина

Клек-подскоци

Използвайте стълбата. С двата крака скачайте извън (широк клек) и вътре (тесен клек) във всеки квадрат на стълбата, като така се придвижвате напред.

Люшкащи се скокове

Скачайте така, че при приземяването единият Ви крак да бъде в квадрата на стълбата, а другият да бъде отвън, точно по диагонал. Придвижвайте се напред, като сменяте при всеки скок кой крак да е вътре и кой отвън на стълбата.

Странично придвижване

Тичайте странично през стълбата - първо на лявата Ви страна, после на дясната. Поставяйте всеки крак във всеки квадрат и така се придвижвайте. Повдигайте коленете високо преди да стъпите на земята.

Издръжливостта е качество на човека да извършва продължително време определени двигателни действия без да се снижава ефектът и способността за движение с определена скорост. Видовете издръжливост са обща и специална. Общата издръжливост е способност да се извършва продължително време двигателна дейност. В основата на общата издръжливост стоят аеробните възможности като критерии са: пулсовата честота до 150 уд/мин;лактат към 2 ммола. Специфичната работоспособност е високо ефективна. Нейни критерии са: мощта на работното усилие реализирана при изпълнение на специфична двигателна дейност(скоростна издръжливост и др).

Факторите за издръжливост са:

1. Биоенергетичен - определя функционалният профил на спортиста и включва 3 основни компонента:аеробен,анаеробен-лактатен,анаеробен-алактатен;

2. Спортнотехнически - компонентите са: съотношението между изразходваната енергия и извършената работа. В основата лежат метаболитни процеси. Главно условие за повишаване на издръжливостта е рационалното (ефективно) използване на енергетичния потенциал при конкретната двигателна дейност, т.е бързо, точно, икономично. При цикличните спортове (бяганe, плуване, гребане, колоездене) показател pа икономичност е енергетичнаjd цена на метър от пътя. Това е отношението на енергийния разход към изминатото разстояние, известно още като константа на пътя. Приспортни игри и единоборства един от главните резерви за подобряване на икономичността е премахването на излишните движения.

3. Психичен - мотивация и нагласа,волеви усилия и др., обаче най-важното за издръжливостта е човек да има енергия.

Работните енергични зони се делят на:

1. Аеробна - пулсова честота 120-140 уд/мин,лактатът е до 2 ммола.Включват се червените мускулни влакна.Тази зона няма трениращ, а поддържащ и възстановителен ефект. Използва се в началото на подготвителния период;

2. Аеробно-анаеробна-пулсова честота в граници 140-165,4ммола лактат. Участват и двата вида мускулни влакна. Работи се в базовите и стабилизиращите мезоцикли на подготвителния период. Методите са равномерни и променливи, натоварването е с голям обем и средна интензивност;

3. Анаеробна-аеробна-пулсова честота 165-175,7ммола лактат. Участват основно белите мускулни влакна. Тук работата е насочена към издръжливостта.Основните методи са променлив и интервален с интензивност 75-85%.Тук са най-големите по обем натоварвания;

4. Анаеробна-гликолитична-пулсова честота 175-195,10ммола лактат. Участват само белите мускулни влакна. Развива се скоростна издръжливост. Методите са -интервално-променливи и интервални с интензивност 90-95%. Редуване на работа с почивка 1*1.;5. Пулсова честота 175-185%,2-3 ммол лактат. Работи се за бързина и сила, натоварването е с малък обем. Методи са - повторен и интервално променлив с максимална интензивност. Методите за развитие на аеробните възможности са: непрекъснат равномерен: дели се на: непрекъснат продължителен 1-3 ч-продължителен 1-2 ч и непрекъснат 0,5-1ч.;непрекъснат променлив-има редуване на бърза и бавна двигателна дейност;интервален-редуване на работа плюс почивка 1*1;интервално-променлив спортни игри,единоборства и др. Дели се на променлив, интервален и вариативен.

Гъвкавостта е способност на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Тя се определя от подвижността (от степените на свобода) на отделните звена на опорно двигателния апарат и се измерва с величината на амплитудата на движенията. Величината на амплитудата зависи от антропометричните особености на ставните повърхности, от еластичните свойства на ставните връзки и от тонуса на мускулите. В зависимост от силите, които подпомагат проявяването на подвижността на ставите, тя бива активна и пасивна. Максималната амплитуда на движенията при активната подвижност се постига посредством собствени мускулни усилия, а при пасивната с помощта на външни сили. На практика по голямо значение има активната гъвкавост. При разглеждане на възрастовото развитие на гъвкавостта се установява, че и тя, както и другите физически качества има възходящо, но неравномерно възрастово развитие. Ежегодните темпове на повишаване при двата пола съществено се различават. При момчетата най интензивните темпове са 7 9 и 13 16 г., а при момичетата 8 10 и 12 13 г. Единствено подвижността в ставите, в сравнение с другите качества на момичетата, във всички възрасти е по голяма от тази на момчетата. С повишаване на възрастта аморфо функционалният строеж на мускулите се променя, намалява се еластичността на ставните връзки и подвижността в тях.

Ловкостта е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в съответствие с неочаквано променящата се обстановка. Проявлението на ловкостта е функция от степента от развитие на бързината, точността на сложните двигателни реакции, гъвкавостта и координационните способности на изпълняващия съответното двигателно действие. Подвижността на нервните процеси се явява физиологичната основа на качеството гъвкавост. Тя пряко зависи от дейността на двигателния анализатор. Колкото повече двигателни комбинации е усвоил участникът, толкова по – сложни упражнения изискващи ловкост може да изпълни. Данните за възрастовото развитие на ловкостта са оскъдни, наблюдавано е от малко учени. Все пак доколкото проявлението на ловкостта е близко и непосредствено до другите двигателни качества, може да се предположи, че най – интензивните темпове на повишаване, както и най – високите абсолютни стойности на ловкостта трябва да се търсят в детската възраст. В спортно – педагогическата практика се препоръчва системното й развиване със средствата на физическото възпитание. Специалните упражнения за развиване на ловкостта са насочени за решаване на две функционални задачи: Повишаване възможностите на човека бързо и правилно да реагира на внезапно възникнали дразнители. Усвояване на разнообразни елементи на двигателни действия. В зависимост от предназначението, условията и начина на изпълнение упражненията за ловкост могат да се обединят в следните групи:

I група – специални упражнения за ловкост – тук спадат сложните акробатични упражнения.

II група – специални асиметрични упражнения (от ИП основен стоеж дясната ръка се повдига напред и нагоре, а лявата встрани и нагоре).

III група – изпълнение на познати упражнения от непривични изходни положения (хвърляне на баскетболна топка от седнала опора в кош).

IV група – огледално изпълнение на упражненията.

Ловкостта, като част от общата физическа подготовка, успешно се развива чрез подвижните и спортно – подготвителните игри.