ПАТОБИОМЕХАНИКА НА ТРАВМИТЕ И ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ОДА

Гръбначният стълб е един от най-важните компоненти на човешкото тяло. Той ни осигурява гъвкавост и действа като амортисъор, който поглъща всички стресови натоварвания, на които сме подложени ежедневно.

Гръбнакът е сложна структура, осигуряваща връзка между множество кости - череп, кръстова кост, ребра, гръбначни прешлени. Състои се от 33 прешлена, разделени в различни отдели (шиен, гръден, поясен, опашен) и структурно е във формата на буквата S".  Той е и информационна магистрала", по която на ден минават безброй нервни импулси. Може да се каже, че гръбначният стълб е най-важният компонент от опорно-двигателния апарат. 

Гръбначните изкривяванияСколиоза

Това е причината да следим постоянно неговото състояние. За съжаление този така важен компонент на човешкото тяло е доста податлив на деформации и травми. Проблемите с деформациите на гръбначния стълб са възникнали още когато прадедите ни са се изправили и са започнали да ходят на два крака и сега започват да се задълбочават поради заседналия начин на живот и неестествените пози, които заемаме всеки ден (ако се замислим 90% процента от времето си модерният човек прекарва седнал). Съществуват три основни вида гръбначни изкривявания: сколиоза, кифоза и лордоза

Гръбначният стълб е един от най-важните компоненти на човешкото тяло. Той ни осигурява гъвкавост и действа като амортисъор, който поглъща всички стресови натоварвания, на които сме подложени ежедневно.

Оценка на гръбначните изкривявания

Сравнително лека за приложение е фотосоматоскопията при наличие на елементарна апаратура (решетъчна рамка от квадрати 5:5см., осветителни тела и фотоапарат на стойка). При стандартно осветление на тялото и разстояние за заснемане на фона на разграничителната мрежа ясно се отчитат промените на гръбначния стълб във фронта на посоката, както всички детайли използвани в соматоскопията, но и тук ако лицето се наблюдава в продължение на 2-3 минути и не става дума за действителни гръбначни изкривявания посоката на изкривяването се променя или се наблюдава корекция на гръбначния стълб. Разбира се описани са и по-елементарни методи за диагностика на гръбначните изкривявания и най-вече за проследяване на ефекта от проведената лечебна гимнастика: четириъгълник на Мошков, съпоставяне на разстоянието от ляво и от дясно от стернума до гръбначния стълб; възможност за навеждане напред или в страни, а също така и индексите получени при измерване на съотношението между интерскапуларното пространство и гръбначния стълб, както и съотношението между 2-те криви описващи разстоянието между стернума и гръбначния стълб. Стойностите вариращи в + или - отразяват различните степени на странични гръбначни изкривявания, а динамично развитие на индексите в процеса на лечение с изправителна гимнастика дават информация за тенденцията към стабилизиране .

Сколиозата е деформация на гръбначния стълб, която се състои в изкривяване на гръбнака настрани (латерално) т.е. на ляво или на дясно. Счита се за най-сериозния вид деформация. Обикновено се получават допълнителни кривини по гръбнака, тъй като тялото се стреми да се стабилизира, както и накланяне на главата, раменете и таза в противоположни посоки. Когато водещата кривина е отдясно, сколиозата се нарича декстросколиоза, а когато е наляво се нарича левосколиоза. Сколиозата може да се намира в различните области на гръбнака. Тя е причина за дисбаланс на мускулите на гърба и най-вече в еректорите (мускулите, които ни поддържат изправени), което от своя страна води до постоянно напрежение в тях. В зависимост от степента на деформация (градуса на изкривяването) може да се получат и структурни изменения на целия гръбнак, намаление на неговата дължина (което води до скъсяване на ръста), както и видим дисбаланс в симетрията на тялото. Заболяването бива вродено или придобито. Аномалии в развитието на строежа на прешлените по време на бременността са причините за появата на т.нар. вродена сколиоза. За съжаление появата им е все още неясна за медицината. Придобитите сколиози могат да са:

в следствие на прекаран рахит (рахитични)

в следствие на неправилна стойка в училище или на работа

в следствие на дисбалнс в работата на гръбните мускули

в следствие на травма, претърпяна операция или тежко заболяване

По-често срещаната форма на сколиозата е т. нар. функционална, при която няма изменение на формата на гръбнака и е обратима т.е. лечима чрез комплекс от физиотерапевтични упражнения, правилна стойка и плуване. Другата степен на заболяването е т.нар. структурна сколиоза, при която има структурни изменения и води до промяна на цялостната симетрия на тялото, наблюдава се и усукване на гръбнака (торзио). Кифозата е деформация на гръбначния стълб, която се характеризира с неестествена извивка на гръбнака в горната му част, което води до появата на гърбица (както и на скъсяване на дължината на гръбнака). Кифозата също може да бъде вродена или придобита. В повечето случаи вродената е по-тежката форма на заболяването и е придружена със структурни изменения на гръбнака, а лечението е чрез поставяне на корсет до края на пубертета или оперативно (вродената деформация може и да е в по-лека форма). Придобитата кифоза е по-лека от вродената. Причините за нея са: прекарано тежко заболяване (рахит и др.)недохранване в ранна детска възраст, слаба гръбна мускулатура, неправилна стойка и позиция на седене в т. нар. "порочна поза".Понякога придобитата форма също води до структурни изменения на гръбнака, но в по-леките и форми е лечима чрез физиотерапия, плуване и правилна стойка. Лордозата е изкривяване на гръбнака в неговата лумбална област (кръста), като прешлените са извити към корема. При тази деформация се усещат болки в областта на кръста и дискомфорт при седене в правилна позиция, чисто визуално се получава изпъкване на корема. Най-честа причина за лордозата е неправилна позиция на тялото и слаба абдоминална мускулатура или твърде скъсена мускулатура на кръста, а заболяването може да бъде и вродено. Структурни изменения на прешлените не се наблюдават толкова често, колкото при сколиозата и кифозата. Лечението е предимно чрез физиотерапия, плуване .

Лордозаhttp://vnews.bg/wp-content/uploads/2011/04/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B0-515x284.jpgКифоза

Важно е при откриване на заболяването да се правят редовни проследяващи прегледи. При прогресиране на кривината с повече от 10 градуса на година трябва да се правят контролни рентгенови снимки на 6-10 месеца, тъй като подобна динамика е опасен белег, който налага предприемането на по-ранно оперативно лечение.Лечението в този случай спомага за консервиране, т.е. да не се влошава състоянието и в по-благоприятни случаи до подобрение. Лечението се състои в носенето на корсет до завършване на пубертета, а в по-тежки случаи операция и поставяне на импланти. Важно е да се знае, че гръбначните изкривявания в повечето случаи са лечими, но също така повечето хора не знаят че ги имат, така че ако имате съмнения, най-сигурният начин е просто да се консултирате със специалист ортопед. Често лечението се състои в физоиотерапевтични упражнения, масажи, стречинг, плуване и не на последно място коригиране на стойката в изправено положение и седеж. Ако нямате твърде сериозно изкривяване, заниманията във фитнеса биха ви били от полза, стига да използвате умерени тежести, още повече, че някои от упражненията се припокриват с физиотерапевтичните (хиперекстензии, набирания и др.).

Изкривяване на гръбначния стълбhttp://www.medik.bg/upload/%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B0.JPG

Водещо място в лечението на гръбначните изкривявания има изправителната гимнастика. Тя е особено полезна в началните фази на заболяването. Електростимулацията е друг важен метод. В основата на самото електростимулативно упражняване на мускулите лежи тяхното свойство да реагират с възбуждане не само на нервния импулс, но и дразнения от друг вид термически, химически, електрически. Физиотерапията и закаляването на организма не бива да се подценяват.Използват се различни методи, според възрастта на пациента, степента на деформацията и вида на сколиозата. Лечението на по-леките форми на сколиоза се извършва с лечебна физкултура, чрез занимания, целящи укрепване на гръбната мускулатура. Подходящи са плувните занимания. Ако при контролни прегледи се установи, че заболяването прогресира, тогава се преминава към друг безкръвен метод за корекция различни корсети. Когато възможностите за безкръвно лечение се изчерпят, се преминава към оперативна намеса, като при тежки деформации и ригидност на сколиозата може да се започне с дистракционни неоперативни методи, след което се извършва допълнителна оперативна корекция.

Image result for гръбначни изкривявания

Лекостепенните форми на сколиоза се повлияват и облекчават от активна лечебна физкуртура. Такива групи, за съжаление, във Варна се сформират рядко, на отделни места и не са популярни. Понякога се налага и ползването на еластични колани. Целта на лечебната гимнастика е извършване на движения, разтягащи скелета. Средностепенната сколиоза трябва да бъде лекувана чрез корсет, който за съжаление е доста неудобно за децата средство, което трудно се понася и често не изпълнява предназначението си. За средностепенна кривина се приема тази до 30-35 градуса. Случаите на високостепенна сколиоза обикновено се насочват към оперативно лечение. Целта на различните методи е да се спре изкривяването и то да се задължи на откритото ниво. Невъзможно е връщането на гръбначния стълб в изходно (нормално) положение. Оперативното лечение в различните му форми е тежко и цели да коригира кривината, но за сметка на ликвидирането на подвижността на гръбнака в увредената зона.

http://vnews.bg/wp-content/uploads/2011/04/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B5%D1%82-222x386.jpg

Ортезите са вид помощни средства, които се носят с цел възстановяване при навяхвания, счупвания или други травми, както и с цел протекция - защитават от нови травми или наранявания. Различават се няколко основни групи ортези, в зависимост от анатомичната структура, за която са предназначени. При увреждане на долния крайник се поставят ортези за долен крайник. Те се използват, за да се осигури подходяща опора.  С помощта на ортези за долен крайник може да се възстанови двигателната и опорната функция на различните му части - бедро, подбедрица, таз и стъпало. Това става чрез контролиране на движението - стабилизиране на походката, намаляване на болката чрез прехвърляне на товара към друга област, коригиране на гъвкави деформации, предотвратяване на прогресията на дълготрайни деформации. Ортезите осигуряват подкрепа на долния крайник, чрез преразпределяне на натоварването и реорганизация на ставите на крака при ходене, тичане или стоеж.

Ортези за долен крайник - изображение

Уврежданията на долния крайник може да доведат обездвижване на цялото тяло, затова правилното и бързото възстановяване е от голямо значение.Ортези за долен крайник са широко използвани в спорта, при възрастни хора с биомеханични деформации, както и при възпалителни състояния на меките тъкани, като например плантарен фасциит. Те също така са приложими при диабетици за предотвратяване развитието на язви по краката - т. нар. диабетно стъпало. Изключително подходящи са след хирургични манипулации и се предпочитат пред гипсовата имобилизация, която има негативен ефект върху кожата, кръвообращението и може да доведе до контрактури и сраствания.

Най-общо, ортезите за долен крайник се използват при следните индикации:

 вродена луксация на бедрото,

вродена сублуксация на бедрото,

вродени деформации на тазобедрена става,

вродени деформации на стъпалото,

други аномалии на костно-мускулната система,

други деформации на стъпалото. Едни от най-често използваните ортези за ходило са стелките. Те се поставят в обувките на пациента. Стелките имат различна форма и големина, в зависимост от естеството на проблема. Ортопедичните стелки се използват при деформации в скелета на ходилото, което може да доведе до пренатоварване на мускулите и ставите, мускулна слабост и деформации в гръбначния стълб. Ефективни са при начална и тежка форма на плоскостъпие, еквиноварусно ходило и други. Те значително редуцират натоварването на коленете, глезените, бедрата и долната част на гърба.