ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

Функции:

1. Газообменна.

2. Подържане на киселинно-алкалното равновесие.

3. Участва в създаването на речта.

4. Обонятелна

FG24_0121-02_ExternalNose_1

Външен нос

  Костна част: os nasale, maxilla

Хрущялна част: хиалинни хрущяли

  Кожна част

  Трахея, бронхи

   

n  FG24_07

Бял дроб

lungsFG24_08B

Кръвно-газовата бариера е много тънка. Изградена е от 4 слоя:

1. Ендотел на капиляр

2. Базална мембрана на ендотела

3. Базална мембрана на алвеоларния епител

4. Алвеоларен епител

Кръвно-газова бариера, алвеоли

FG24_12c-dFG24_12c-d

Плеврална кухина

Gray1216.pngpleura_5848

 

Газовата дифузия в белите дробове протича през много тънка бариера – респираторна мембрана. Тя се формира от течността покриваща алвеолите, алвеоларния епител, базалната мембрана на алвеолите, пространството между алвеолите и капилярите, капилярната базална мембрана и ендотелните клетки на капилярите. Дифузията през респираторната мембрана е двупосочна. От въздуха в алвеолите към кръвта в капилярите дифундира кислород. В обратната посока преминава въглероден диоксид. Газова дифузия протича и между тъканите и кръвта в капилярите. В този случай кислородът навлиза от кръвта към тъканите, а въглеродният диоксид от тъканите попада в кръвта. Посоката и скоростта на дифузия за даден газ се определя от градиента на неговото парциално налягане и от разстоянието между капилярите и алвеолите или капилярите и клетките. Кислородът се транспортира в кръвта главно свързан с хемоглобина на еритроцитите – оксихемоглобин. Малка част от кислородните молекули са разтворени в плазмата. Въглеродният диоксид е един от продуктите на метаболизма и се образува непрекъснато в тъканите. Оттам попада в кръвта, където се движи предимно под формата на хидрогенкарбонатен анион. Около 20% от CO2 в кръвта са свързани с хемоглобина и 10% са разтворени в плазмата. Чрез кръвта кислородът достига до клетките във всички части на тялото. Там той участва в окислителните процеси, осигуряващи енергия на организма. Тези процеси са познати под общото название клетъчно дишане.

Спирометрията е измерване на дихателния обем на човек. Със специален апарат - спирометър се измерва вместимостта на белите дробове, т.е максималния обем въздух, който човек може да издиша след дълбоко вдишване. Това е диагностичен метод, с който специалистите по белодробни болести се ориентират до каква степен е увредена дихателната функция.

Средният обем въздух на един мъж (в съображения влизат различна възраст и ръст) е около 3 литра

При астма, хроничен бронхит, рак на белия дроб, ХОББ - хронична обструктивна белодробна болест и при дългогодишните пушачи дихателният обем значително намалява. Статистическите данни показват, че 50% от хората с ХОББ не знаят за болестта и не се лекуват. В резултат на дългогодишно тютюнопушене въздухоносните пътища се стесняват. Появява се "тютюнджийска кашлица, за очистване на секретите от възпалителния процес. Организмът изразходва допълнително енергия, за да изхвърли отработения въздух навън срещу по-високо съпротивление. Затова се прави аналогията, че

Гайдарите свирят на духов инструмент и използват енергията си за свирене, а пушачите изразходват всичките си резерви за дишане.

Основните причини за спирометрично изследване са:

Чувство за недостиг на въздух при изкачване на стълбите

Задъханост в последно време

Шумно дишане и кашлица от месеци или от години

Изпитване на болка при вдишване и издишване

Функционалните белодробни изследвания дават обективна, количествена оценка на дихателната функция и могат значително да подпомогнат диагностичния и лечебен процес.

В зависимост от конкретната цел се определят три нива на нарастваща сложност и информираност на функционалното изследване на дишането (ФИД):

Рутинната оценка на белодробната функция включва спирометрия и кръвногазов анализ. Следващият етап е определянето на белодробните обеми - ТБК и неговите подразделения ФОК и ОО и измерване на дифузионния капацитет на белия дроб (Dlco) за въглероден окис. Извършването на специализирани изследвания е показано, когато естеството и тежестта на патологичния процес остават неизяснени. Към тях се причисляват: бронхиална хиперреактивност, разпределение на вентилацията в белия дроб, обмяна на газовете при физическо натоварване, полисомнография при диагноза на обструктивна сънна апнея.

Спирометрията е изследване, което дава представа за функционалния капацитет на белите дробове, за процесите на вдишване и издишване и количеството въздух, което преминава през дробовете по време на нормалния дихателен цикъл, както и индиректно за разпределението на кислорода в дробовете.

Плетизмографията на тялото се използва за измерване на дихателни параметри (функционален остатъчен капацитет, обем на бели дробове, витален капацитет, тотален обем на белия дроб) и количествено определяне на наличен бронхоспазъм, съпротивлението на дихателните пътища и проводимост.

Измерване дифузиония капацитет на белия дроб за въглероден окис - методът служи за оценка на алвеоларно-капилярната мембрана и белодробното кръвообращение. Информацията, която се получава показва каква част от вдишания въздух се усвоява от кръвообращението.

Изследване на бронхиална реактивност - изследването е важно за диагнозата на бронхиална астма. При неспецифичните бронхиални провокационни тестове се използват различни стимули - студен въздух, усилие, инхалиране на медикаменти или хиперосмоларни аерозоли. По-рядко се изследва специфични бронхиална реактивност към алергени. Бронходилататорен тест - при инхалиране на бронходилататор (salbutamol) се следи за промяна в обратимостта на бронхиалната обструкция. Функционалните белодробни тестове обикновено са безопасни за повечето хора и рядко предизвикват усложнения. Тъй като някои тестове (например спирометрия) се свързват с форсирано вдишване и издишване, може да се появи чувство на замаяност или да се провокира припадък. Функционалните тестове могат да предизвикат астматични епизоди при хора с астма. В много редки случаи, функционалното изследване на дишането може да доведе до колапс на бял дроб, това се среща изключително рядко и най вече при хора със сериозни белодробни заболявания. Функционалното изследване на белия дроб, независимо от своята сложност или задълбоченост, винаги трябва да се интерпретира в съчетание с другите обективни клинични или рентгенови данни.

Ползват се различни спирометри:

Воден спирометър

Спирален спирометър

Спирометър на Лили

Турбинен спирометър

Пилотен спирометър

Анемометър

Ултразвуково изследване на вентилационния капацитет