9.2.Критерий за дългия и праволинеен път на ускорението

Увеличаването на кинетичната енергия на движещо се тяло зависи от продължителността на действащото ускорение – показано във формулата.

Fср. . S = E кин.2 – E кин.1 = m .V2 2 / 2  -  m .V1 2 / 2  = m / 2 (V2  - V1 2 )

Fср. – действаща сила върху тялото предизвикваща ускорение върху него

S – изминат път от тялото под въздействието на силата

От формулата се прави изводът, че ако тялото трябва да увеличи кинетичната си енергия, което съответства на обстоятелството, че ще получи максимално висока скорост, трябва продължителността на действието на силата Fср. да продължи по максимално дълъг път S. Характерен пример за подобна двигателна дейност са плувните и гребни спортове. Преодоляването на плувната дистанция зависи от големината на силата и формата на импулса, която се доближава до правоъгълна.

Фиг.77

Импулс на силата на загребване във вода

Крайниците извършват циклични действия на загребване различни по траектория в съответствие с вида на стила на плуване и индивидуалната подготовка при различни спортисти. Характерни са малки вариации във формата на импулса. При плувци с по-ниска квалификация, стойностите на импулса на силата на загребване са минимални в сравнение с тези при майсторите.

 


Фиг.78 Импулс на силата на загребване на плувен тренажор

Ефективността на придвижването се осъществява от загребващата повърхност, която при плувните спортове са крайниците на спортиста. Колкото по-голяма е повъхността на загребващата ръка, толкова по-голяма сила се влага върху водната среда реализираща реакция на опората чрез хидродинамичното водно съпротивление. Разбира се габаритите на ръката са ограничени от анатомичните особености на спортиста. Важно условие за поддържането на скоростта на плуване ще бъде постоянството на импулса на силата за запазването на скоростно-силовата издръжливост. По този начин произведението на вложената сила и дължината на траекторията (изминатият път) отговарят най-точно на кинетичната енергия на спортиста.  Измерване на формата на импулса при загребване във вода показва ефективността на плувните действия (фиг.77). В това направление се извършват тестове за оценка на скоростно-силовата издръжливост в началото, средата и края на тренировъчното занимание. Удобен вариант за тестване на скоростно-силовата издръжливост е изследване на сухо (фиг.78). Измерванията се изпълняват върху електродинамичен тренажор имитиращ напълно хидродинамичното водно съпротивление при изтегляне на ръкохватките с ръце. Двигателните действия се извършват в диапазона на мускулното усилие и включват набор от пълния брой цикли на загребване съответстващи на изследваната дистанция с темпа с който се изпълняват в естествени водни условия, така че състезателят да се постави напълно в условията на реалното натоварване, а степента на зададеното съпротивление на настройка на тренажора съответства на числена стойност отговаряща на скоростта на спортиста при преодоляване на дистанцията във вода. За подобряване на техниката на загребване се усъвършенства изтеглянето като се влага сила в края на ъгловия диапазон на движение на ръката преди излизане от водата. Характерни примери потвърждаващи значението на продължителното действие на силата за увеличаването на кинетичната енергия  са хвърлянията в леката атлетика – гюлле и копие. Закономерността е валидна и за ускорителни движения по кръгова траектория – например хвърляне на диск и чук. Във всички конкретни примери действието на силата се продължава като се правят необходимите корекции в техниката – например при хвърляне гюлле се прави обръщане на гърба по посоката на тласкане и максимално разгъване на тазобедрените и коленни стави.