8.3.6.Мускулен контрол - физическото упражнение като управляема система

Основен извършител на двигателната дейност на човека е двигателния апарат, но това е в неразривна връзка с нервната система, както и с останалите органи и системи на човешкото тяло. Най-характерните свойства на двигателния апарат могат да бъдат определени като самоусъвършенстване и самообновяване в процеса на работа; поливалентност и неограниченост на двигателните възможности; рефлекторен характер на двигателната дейност.  Тези основни характеристики са базирани на морфологичните особености и биомеханичните свойства на двигателния апарат в неразривна връзка с неврофизиологичните и психични фактори, изграждащи заедно единен комплекс, обслужван от всички останали органи и системи на организма. Управлението на движенията се осъществява от многоетажна система за регулация, в която всяко равнище (подсистема) дава своя принос в осигуряването им. Двигателният анализатор представлява саморегулираща се система, която предава и обработва информацията от рецепторите на скелетно-мускулния апарат и участва в организация та и осъществяването на координираните двигателни актове. В тази система съществуват йерархично съподчинени отношения между отделните подсистеми, разположени на различни “хоризонтални” и “вертикални” координати на мозъчната ос. В същото време, отделните подсистеми запазват своята автономност. Движението може да се разглежда като процес на управление, където централната нервна система е управляващото звено, а частите на тялото – управляемите звена. Процесът на управление се състои от управляващи въздействия  и информационни канали. Управляващото звено осигурява изпращане на управляващи импулси от главния мозък през гръбначния мозък към мускулите, задвижващи звената на тялото (нарича се права връзка). Най-важните и добре проучени системи за права връзка са пирамидната и екстрапирамидната системи. Те осигуряват еферентната информация до мускулите, чрез превключване на спинално ниво. Обратната връзка осигурява информация за текущото положение на звената на тялото чрез изпращане на импулси към главния мозък и бива два вида: външна обратна връзка – чрез сетивата, ( отчитат измененията спрямо околната среда) и вътрешна обратна връзка – чрез проприоцепторите (рецептори в двигателния апарат, които отчитат степента и скоростта на разтегляне на елементите на двигателния апарат). Предаването на получената информация под формата на нервен импулс до сетивната кора на мозъка се осъществява чрез различни по сложност вериги от неврони, образуващи аферентни, възходящи пътища. Когато движението е усъвършенствано , то се управлява “вътре” в организма от проприоцепцията (вътрешния кръг) и това осигурява максимална защита на изпълнението от случайни явления на околната среда. Когато е необходимо да се отчитат непредвидени влияния на външната среда, във веригата за управление се включва и кинестезията – съзнателната представа за позицията и движенията на тялото в пространството. Най-обобщеният извод за управлението на двигателния акт определя външния кръг като кръг на предаване на информацията, в който участъкът околна среда е извън организма, включва управляване на мускулите чрез нервни импулси и получаване на информация за преместването на звената на тялото чрез сетивата (зрение). За разлика от него, вътрешният кръг е в рамките на самия организъм и дава възможност за самоконтрол и самоуправление на системата, като включва управляване на мускулите чрез нервни импулси и получаване на информация за преместването на звената на тялото чрез проприорецепторите. При всяко двигателно действие на човек се решава предварително определена поставена задача. Решението на поставената предварително двигателна задача е и целта на управлението на движението. Характерно за физическите упражнения като управляема система на движенията е, че те се изпълняват винаги в променливи условия. Както от страна на околната среда, така и от вътрешната среда протичането на движението изпитва непрекъснато въздействието на редица фактори, едни от които подпомагат движението, и други които му пречат. По своето значение измененията могат да бъдат случайни, приспособителни и компенсаторни. Процесът на съгласуваност между движенията, изпълнявани от човека, или координацията на движенията, довеждащи до постигането на поставената цел, може да се разгледа като съставена от няколко взаимосвързани процеси на координация – нервна, мускулна и двигателна. От гледна точка на биомеханиката овладяването на дадено физическо упражнение представлява формирането на нова система на движение. Това е процес, който включва в себе си изграждането на системата и нейното по-нататъшно усъвършенстване.

 

Двигателното действие като система на движенията

Човешките движения са целенасочени двигателни действия, а системата на движения на човека включва съвкупност от взаимносвързани и взаимодействащи си части и елементи в определен порядък. Тя е динамична и в непрекъснат процес на усъвършенстване. Състои се от подсистеми подредени в иерархия. Системата за движение чрез тренировка и развитие осигурява изменение и адаптация към условията и адекватна реакция към външната среда. Една от подсистемите е двигателната, която се състои от кинематична и динамична части. Кинематичната осъществява външната картина на движението и на свой ред съдържа - пространствена и времева структура. Динамичната подсистема е съставена от силова част, която определя действащите мускулни сили и моменти. Енергетичната се отнася за сложните взаимоотношения между мускулите. Водеща по значение подсистема е информационната, която осигурява решаването на двигателната задача и наличие на текуща и срочна информация за изпълнението й. Информационната структура съдържа ефекторна част, която управлява импулсите към мускулите. Сетивната структура осигурява импулси от рецепторите към главния мозък. Психичната структура съдържа представи и знания за собствената спортна техника, технически прийоми и запаметени представи от качествен биомеханичен анализ получени чрез методите на видеокомпютърната регистрация. Двигателните действия на човека представляват извънредно сложен процес. За да се разбере механизмът на управлението на този процес, е необходимо да се определят точно количествените взаимодействия на организма с общото силово поле на движението. Въпросът е свързан с координацията и регулирането на движенията. Стремежът да се определят биомеханичните качества на изпълняваното движение и да се даде точна оценка е довел до понятието динамична устойчивост. Тя изразява степента на усвоеност на упражнението, така че то да се извършва при минимална загуба на мускулна сила и да протича по устойчива траектория. Динамичната устойчивост протича през три етапа - начална фаза на усвояване, характеризираща се с повишено напрежение на мускулите и блокиране на излишните степени на свобода, така че траекторията да бъде реализирана максимално правилно, но при сковано, бавно и тромаво изпълнение. Междинната фаза разрешава намаляване на блокираните степени на свобода и по-уверено с по-голяма лекота и бързина, изпълнение на движенията. Заключителната фаза осигурява включване на реактивни сили (от околните звена) при изпълнение на движението и способстване за правилното му осъществяване. Необходимите степени свобода да бъдат освободени, ненужните фиксирани и накрая, мускулните усилия да съответстват на условията, изисквани от силовото поле на движението.