6.4.7.3.Равновесие и условия за устойчивост на телата

            Опорната площ на тялото се образува от опорните точки и повърхността заключена между тях. Тялото е в равновесие, когато вертикалната проекция на ОЦТ пресича опорната площ на човека. При издигане на ОЦТ, устойчивостта намалява и обратно. Степента на устойчивост се определя по геометричен, енергетичен и динамичен начини. 

       

Фиг. 55 Опорна площ и височина на ОЦТ                                                                               

Геометричният начин се характеризира с ъгъла на завъртане на тялото, необходим за да премине то от устойчиво в неустойчиво положение. Стойността се определя от формулата   α = arctg S / h.

                                          

Фиг. 56 Геометричен метод за оценка на устойчивостта при различна опора                                

При гребните спортове състезателите трябва да притежават висока равновесна устойчивост, заради подвижността на лодката. Екстремални са изискванията за професионалистите в сърфинга, уиндсърфинга и ветроходството.          

Енергетичният метод за оценка на устойчивостта се определя чрез работата, която трябва да се извърши за повдигането на ОЦТ до извеждане на тялото от равновесие. Конкретен пример е повдигането на тежка щанга нагоре, с което ОЦТ на спортиста и щангата може да достигне височина до равнището на главата и да предизвика изваждане от равновесие при излизане на проекцията на ОЦТ от опорната площ заключена между стъпалата на състезателя.

При динамичния метод устойчивостта се определя от съотношението на моментите на силите, стремящи се да запазят равновесието и тези, които събарят тялото. Конкретен пример е ротационното движение на скиора или сноубордиста при завой и възникване на центробежна сила с посока навън от кривата на завоя. Заради събарящия момент състезателят наклонява тялото си навътре в кривата на завоя и балансира чрез теглото и създадения въртящ момент с обратна посока. Резултантната (геометричната сума) от двете сили - центробежна и теглото трябва да преминава през опорната площ намираща между кантовете на ските или върху канта на сноуборда. От подобен характер на взаимодействие чрез събарящи моменти насочени противоположно е характерът на баланса при борба класически и свободен стил, джудо , самбо, единоборства за топката във футбола и др.

Равновесната устойчивост се определя от способността на тялото на човека да запазва вертикално положение в покой, при ходене, бягане или при различни двигателни действия. Изучаването на баланса на тялото на човека в основна стойка, ходене и при други преходни процеси се извършва от постурологията (posturology).

Фиг.57 Равновесна позиция на тялото

За запазване на равновесието тялото (Фиг.57)  непрекъснато извършва колебателни движения с неголяма визуално незабележима за околните наблюдатели амплитуда. Теглото на тялото последователно се пренася от единия върху другия крак. Амплитудата на колебанията се увеличава при затваряне на очите или заставане на един крак. Честотата на колебанията (според литературни източници) е от 0.2 до 5 колебания (Hz) в секунда. Запазването на равновесно положение на тялото може де се постигне с компенсаторни, амортизиращи и възстановяващи движения. Компенсаторните са насочени срещу излизането на проекцията на ОЦТ извън опорната площ. Това са движения, при които маси на части от тялото се преместват в противоположна на изместването на ОЦТ посока. Амортизиращите движения намаляват смущаващите сили. Това са отстъпващи движения, насочени в посоката на действащите сили и забавят започналото отклонение. Възстановяващите движения балансират ОЦТ и имат за цел да върнат ОЦТ над опората или да преместят опорната площ под ОЦТ.